Едва ли ще те питам...
Едва ли ще те питам просто - Как си?
Дали съм в най-дълбокото на тебе
и още ли приличам ти на щастие,
с което да забавяш някак времето?...
Или ще си в покоя на забравата,
когато ще съм шепот в съвестта ти,
промъкнал се във твоите представи
за тиха и уютна самота?...
Не знам дали ръцете ми ще помнят
кога са те докосвали в безвремие
и още ли я има тази болка,
причина за безброй стихотворения?...
Едва ли ще се чудя със въпроси,
а ти не отговаряй ако питам.
Една любов щом мъка само носи
не е притрябвала на никой...
Стихопат.
Danny Diester
20.12. 2021
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
