dimst2000 (Димитър Стефанов)
3 1
28 окт. 2008 г., 13:07

* * * 

  Поэзия
427 0 4

Една душа отлитна към небето,

за да се смеси с най-добрите там.

А ний - осиротели и безверни,

се питаме: "Каква е тази зла съдба?"

 

Защо не вслуша се в съветите другарски

да намалиш за малко скоростта,

да се запазиш жив за дълго време,

да ни даряваш с топлота?

 

Не знаеш ли, Приятелю, че на земята

десетки плачещи остави ти,

опитващи се неуспешно да намерят

във бъдещето смисъл и в живота?

 

С усмивка щедра кой ще ги дари

и кой ще ги прегърне с оген плам?

На туй способен беше само Ти

и никой друг в тоз чер бездушен свят.

 

Душата волна, мекият ти нрав,

раздаващ се докрай на всички нас...

Не се забравят нивга те,

затуй е толкоз празно във сърца ни.

 

Сега се рееш в небесата -

свободен, както никога преди.

А долу, оковани във вериги,

завиждаме ти, в сивите си дни.

 

Почивай в мир, незабравими друже,

и знай - в сърца си ни, докато бият те,

защото огънят, от теб разпален,

ще грее в нас до сетните ни дни.

 

© Димитър Стефанов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??