* * *
Една душа отлитна към небето,
за да се смеси с най-добрите там.
А ний - осиротели и безверни,
се питаме: "Каква е тази зла съдба?"
Защо не вслуша се в съветите другарски
да намалиш за малко скоростта,
да се запазиш жив за дълго време,
да ни даряваш с топлота?
Не знаеш ли, Приятелю, че на земята
десетки плачещи остави ти,
опитващи се неуспешно да намерят
във бъдещето смисъл и в живота?
С усмивка щедра кой ще ги дари
и кой ще ги прегърне с оген плам?
На туй способен беше само Ти
и никой друг в тоз чер бездушен свят.
Душата волна, мекият ти нрав,
раздаващ се докрай на всички нас...
Не се забравят нивга те,
затуй е толкоз празно във сърца ни.
Сега се рееш в небесата -
свободен, както никога преди.
А долу, оковани във вериги,
завиждаме ти, в сивите си дни.
Почивай в мир, незабравими друже,
и знай - в сърца си ни, докато бият те,
защото огънят, от теб разпален,
ще грее в нас до сетните ни дни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Стефанов Всички права запазени
И аз загубих най- близкия си преди броени дни.
