* * *

***

На черния петък родена,

без дори грам късмет,

аз продължавам напред,

бодра и засмяна,

сякаш сивите облаци не тегнат над мен...

Мъглата ме задушава

със своите ледени ръце,

но не, животът продължава

и аз стискам зъби - няма накъде!

Вятърът тихо, едва доловимо,

зове ме към другия ръб,

но привиква се, не е непостижимо!

Все пак това е светът на едно пораснало дете...