Зората докосва ме нежно с устни топли.
Разстила златисто-пурпурните си лъчи.
Заслушана в моите ридания и вопли,
тъгува с мен, безропотно мълчи.
И спуска се мрак, зората тъжи,
сиянието бавно с безкрая се слива.
Огорчена от толкова много лъжи,
а беше време, аз бях щастлива.
Тъмнината бавно ме обгръща,
с дъх студен пронизва ме сега.
В спомените, от които бягам, тя ме връща,
изтръгва стон болезнен от моята душа. ...