Ефирен спомен
От идещото синьо в хоризонта
аз виждам те по-ясно от зора
и нежно ми нашепваш, че си тук,
по погледа ти стича се тъга.
Очите ти, открехнати навън,
очакване вещаят и мълчат,
а аз злокобно се измъквам,
страхувам се до тях да приближа.
А ласката ефирно изпари се
от нежната ти пареща ръка,
от мислите ти бавно си отиде
нестихваща и плачеща нощта.
аз виждам те по-ясно от зора
и нежно ми нашепваш, че си тук,
по погледа ти стича се тъга.
Очите ти, открехнати навън,
очакване вещаят и мълчат,
а аз злокобно се измъквам,
страхувам се до тях да приближа.
А ласката ефирно изпари се
от нежната ти пареща ръка,
от мислите ти бавно си отиде
нестихваща и плачеща нощта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Тодор Василев Все права защищены
