29.07.2007 г., 14:27 ч.

Ефирен спомен 

  Поезия
1200 0 2
От идещото синьо в хоризонта
аз виждам те по-ясно от зора
и нежно ми нашепваш, че си тук,
по погледа ти стича се тъга.

Очите ти, открехнати навън,
очакване вещаят и мълчат,
а аз злокобно се измъквам,
страхувам се до тях да приближа.

А ласката ефирно изпари се
от нежната ти пареща ръка,
от мислите ти бавно си отиде
нестихваща и плачеща нощта.

© Тодор Василев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??