4 февр. 2019 г., 21:51  

Ега ти времената!

1.1K 2 1

Настанаха ега ти, 
ега ти времената!
Не мога да опъна 
два шамара на жената!

 

Че има тя, не знам защо, 
хиляди претенции.
Аз бил съм нарушавал 
някаква конвенция.

 

Насилие домашно, 
било - това ми казва -
и много, много строго
щели да наказват.

 

Не ползвам веч каиша, 
но няма благодарност!
За няколко шамара - 
ще ме докладва с радост. 

 

А щом напляскам малко
по дупето децата,
заплашват да ме съдят! 
Потъпквам им правата!

 

В затвора ще ме пратели, 
келешчетата малки.
И нагло си облизват 
сладките близалки.

 

Не дават да им пипна
бележниците гадни!
Там имало, разбирате ли, 
мнооого лични данни.

 

И да ги ползвам трябвало, 
съгласието тяхно,
а мен ми иде вече 
от къщи да се махна.

 

И кой какъв да бъде, 
и пол какъв да вземе,
все още го обмисляли
малките серсеми.

 

Мъже ли са, жени ли са, 
обмисляли, ега си!
А ако станат джендъри?
Накратко - педераси?

 

Е тука вече, казвам ви,
на мен ми се приплака.
Реших да пийна бързо 
с цигарка два коняка. 

Наблизо в хоремака.

 

Веднага спри да пушиш,
там креснаха със  глас!
И камъни и  дърве,
политнаха завчас.

 

А аз какво да правя, 
къде ди ги изпия?
Реших в мазата вкъщи,
от всички да се скрия.

 

И тъй, седя си тука, 
цигарка съм запалил.
Наливам си конячето,
и пак съм се нажалил.

 

За мене, за цигарката, 
децата и жената.
И мисля си, ега ти, 
ега ти времената!

 

ПИ

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламен Иванов - ПИ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....