4.02.2019 г., 21:51  

Ега ти времената!

1.1K 2 1

Настанаха ега ти, 
ега ти времената!
Не мога да опъна 
два шамара на жената!

 

Че има тя, не знам защо, 
хиляди претенции.
Аз бил съм нарушавал 
някаква конвенция.

 

Насилие домашно, 
било - това ми казва -
и много, много строго
щели да наказват.

 

Не ползвам веч каиша, 
но няма благодарност!
За няколко шамара - 
ще ме докладва с радост. 

 

А щом напляскам малко
по дупето децата,
заплашват да ме съдят! 
Потъпквам им правата!

 

В затвора ще ме пратели, 
келешчетата малки.
И нагло си облизват 
сладките близалки.

 

Не дават да им пипна
бележниците гадни!
Там имало, разбирате ли, 
мнооого лични данни.

 

И да ги ползвам трябвало, 
съгласието тяхно,
а мен ми иде вече 
от къщи да се махна.

 

И кой какъв да бъде, 
и пол какъв да вземе,
все още го обмисляли
малките серсеми.

 

Мъже ли са, жени ли са, 
обмисляли, ега си!
А ако станат джендъри?
Накратко - педераси?

 

Е тука вече, казвам ви,
на мен ми се приплака.
Реших да пийна бързо 
с цигарка два коняка. 

Наблизо в хоремака.

 

Веднага спри да пушиш,
там креснаха със  глас!
И камъни и  дърве,
политнаха завчас.

 

А аз какво да правя, 
къде ди ги изпия?
Реших в мазата вкъщи,
от всички да се скрия.

 

И тъй, седя си тука, 
цигарка съм запалил.
Наливам си конячето,
и пак съм се нажалил.

 

За мене, за цигарката, 
децата и жената.
И мисля си, ега ти, 
ега ти времената!

 

ПИ

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламен Иванов - ПИ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...