toxin (Таня Донова)
357 4101
26 мар. 2013 г., 08:58

Егати приказката... 

  Поэзия
957 0 9

... или кой каквото търси...

в крайна сметка си го получава

 

 

Търкулнала се житената питка на вълка в устата

самичка. Ала изглежда той наскоро с крехко бил преял,

дори не се опитал да я схруска. Цяла във тревата

върнал я. И свиркайки си, по една калинка се заблял.

 

Питката на своето държала - някой да я изяде!

Така че по пътечката навътре във гората тъмна

се затъркаляла с надежда мечокът гладен да съзре.

Но той или дълбоко нейде спял, или ловец го гръмнал.

 

И питката, объркана, защурала се напосоки.

Не щеш ли пред леговището на кумец лисан се спряла:

"Хей, Лиско - викнала със пълно гърло - виж ме!" А брашното

от хрупкавата ù коричка в този миг се разлетяло.

 

Лисанчо, пръв хитрец сред всички други, глава навън подал,

съгледал питката, опипал, помирисал я и в тоз час:

"Ами, че тя сама със борина белята търси си" - разбрал.

Дали простил ù? Ми не! Поуката оставям я на вас!

 

© Таня Донова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??