Егати приказката...
... или кой каквото търси...
в крайна сметка си го получава
Търкулнала се житената питка на вълка в устата
самичка. Ала изглежда той наскоро с крехко бил преял,
дори не се опитал да я схруска. Цяла във тревата
върнал я. И свиркайки си, по една калинка се заблял.
Питката на своето държала - някой да я изяде!
Така че по пътечката навътре във гората тъмна
се затъркаляла с надежда мечокът гладен да съзре.
Но той или дълбоко нейде спял, или ловец го гръмнал.
И питката, объркана, защурала се напосоки.
Не щеш ли пред леговището на кумец лисан се спряла:
"Хей, Лиско - викнала със пълно гърло - виж ме!" А брашното
от хрупкавата ù коричка в този миг се разлетяло.
Лисанчо, пръв хитрец сред всички други, глава навън подал,
съгледал питката, опипал, помирисал я и в тоз час:
"Ами, че тя сама със борина белята търси си" - разбрал.
Дали простил ù? Ми не! Поуката оставям я на вас!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Донова Всички права запазени
