23 авг. 2016 г., 23:56

Егейски лабиринти

1.2K 2 6

Потъвам в лабиринтите на лятото -

мимикрия в шифон - синьозелена...

Вълните се разливат във краката ми,

Егея свечерява уморена.

Къде замръквам? Пътищата свършват,

но в края им - аз просто рестартирам -

размивам се в коралов олеандър,

разнежвам... Антоним съм на умирам.

Безбрежно ми е, лятно. Помътнява,

замрежено в сиренити морето.

Равнинна се родих, но оцелявам

със плуване -  до пристана в сърцето.

Шуми прибоят, пазвите си бистри...

И струва ми се, че лавракът пее...

 

Предчувствие ли, знак ли - но се кръстя -

и после... се пречистям във Егея.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чудесно!
  • Толкова открояващо-различна е поезията ти...
    Харесах, много, много!
  • Чудесно е! Почитания!
  • Очарователно...
  • Пфу, да му се невидяло! От това по-хубаво, здраве му кажи! Може психологически анализ от поне три-четири страници да се направи само на текста:
    "Равнинна се родих, но оцелявам
    със плуване - до пристана в сърцето."
    Ама няма да го цапаме с теории, я! Нека си остане чистата поезия! Кой квото разбрал - разбрал, кой квото почувствал - почувствал.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...