Егейски лабиринти
Потъвам в лабиринтите на лятото -
мимикрия в шифон - синьозелена...
Вълните се разливат във краката ми,
Егея свечерява уморена.
Къде замръквам? Пътищата свършват,
но в края им - аз просто рестартирам -
размивам се в коралов олеандър,
разнежвам... Антоним съм на умирам.
Безбрежно ми е, лятно. Помътнява,
замрежено в сиренити морето.
Равнинна се родих, но оцелявам
със плуване - до пристана в сърцето.
Шуми прибоят, пазвите си бистри...
И струва ми се, че лавракът пее...
Предчувствие ли, знак ли - но се кръстя -
и после... се пречистям във Егея.
Може психологически анализ от поне три-четири страници да се направи само на текста:
