Его
Отвътре удряш като меч,
кован от непрестанни грешки,
и с устрем на един копнеж,
изгубил се в живот човешки.
По-силно си дори от мен,
във тайните ти жажди крия
и дъх на страх неукротен -
и плачеш в мен, когато пия...
Щом те разтворя във любов,
за щастие си хапче чудно,
в съня ли мисли укротя -
отлитам в същността си будна...
Ти си големият ми враг
и най-достойният приятел,
промушвам те с езика благ
и паля с гневния си вятър...
Поискам ли от тебе миг,
за да си купя свят чудесен,
за лихва ти дарявам стих
и плащам заема нелесен...
Ако си тръгнеш - търся те,
прегърнеш ли ме - те намразвам,
не искам в мене да умре
Божественото - от зараза...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Михаил Цветански Все права защищены
