Достатъчни са ми да имам: два квадрата,
и още два – легло, молив и лист,
стотиците ми книги на стената
и само аз… Ще мина без жени,
с които да запълвам самотата,
с телата им, с любов или с лъжи...
Ще мина и без верния приятел,
който, докато свърши само виното стои…
Прескъпо, очевидно, надцених лъжата,
че двама по-добре е от един
и твърде евтино си проиграх душата
за шепа думи и за нечии мечти...
© Марин Урумов Все права защищены