5 апр. 2009 г., 20:03

Егоист

1.1K 1 1

 

Сърцето ми е твое! Защо го нарани?

Защо го караш нощем за тебе да линее?

От болката любовна най-силно ме боли,

щом споменът отново в душата ми изгрее.

 

Обичах те безумно, дори сама не знам

как може да изпита човек такива чувства,

да плаче, без да спира, със плач необуздан,

и в свойта обич дива тъй бясно да препуска.

 

Но ти не спря, нали, не се обърна даже,

една душа за теб превърна се във дим,

простена и едвам успя да ти покаже,

че някъде в света си истински значим!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Боряна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Наминах и не ми се искаше да те оставя без коментар... Бих те посъветвала да махнеш "то" във втори ред, там е най-дразнещо, но целият ти стих има нужда от редакция. Не е нужно много и ще се получи, защото явно имаш усет. Просто поработи над него. Ето един пример:
    "Сърцето ми е твое! Защо го нарани?
    Защо го караш нощем за теб сълзи да лее?"
    Просто в "плаче" и "далече" липсва римата. Не, че я има в чист вид в моето предложение, но пък добива по-гладко звучене. Поздрав!


Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...