beb4o123 (Боряна)
52 68
5 abr 2009, 20:03

Егоист 

  Poesía » De amor
738 1 1

 

Сърцето ми е твое! Защо го нарани?

Защо го караш нощем за тебе да линее?

От болката любовна най-силно ме боли,

щом споменът отново в душата ми изгрее.

 

Обичах те безумно, дори сама не знам

как може да изпита човек такива чувства,

да плаче, без да спира, със плач необуздан,

и в свойта обич дива тъй бясно да препуска.

 

Но ти не спря, нали, не се обърна даже,

една душа за теб превърна се във дим,

простена и едвам успя да ти покаже,

че някъде в света си истински значим!

© Боряна Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Наминах и не ми се искаше да те оставя без коментар... Бих те посъветвала да махнеш "то" във втори ред, там е най-дразнещо, но целият ти стих има нужда от редакция. Не е нужно много и ще се получи, защото явно имаш усет. Просто поработи над него. Ето един пример:
    "Сърцето ми е твое! Защо го нарани?
    Защо го караш нощем за теб сълзи да лее?"
    Просто в "плаче" и "далече" липсва римата. Не, че я има в чист вид в моето предложение, но пък добива по-гладко звучене. Поздрав!


Propuestas
: ??:??