Егоист

Poesía » De amor

1.1K 1 1

Сърцето ми е твое! Защо го нарани?

Защо го караш нощем за тебе да линее?

От болката любовна най-силно ме боли,

щом споменът отново в душата ми изгрее.

Обичах те безумно, дори сама не знам

как може да изпита човек такива чувства,

да плаче, без да спира, със плач необуздан,

и в свойта обич дива тъй бясно да препуска.

Но ти не спря, нали, не се обърна даже,

една душа за теб превърна се във дим,

простена и едвам успя да ти покаже,

че някъде в света си истински значим!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Човек (Анна Станоева)

Наминах и не ми се искаше да те оставя без коментар... Бих те посъветвала да махнеш "то" във втори ред, там е най-дразнещо, но целият ти стих има нужда от редакция. Не е нужно много и ще се получи, защото явно имаш усет. Просто поработи над него. Ето един пример:
"Сърцето ми е твое! Защо го нарани?
Защо го караш нощем за теб сълзи да лее?"
Просто в "плаче" и "далече" липсва римата. Не, че я има в чист вид в моето предложение, но пък добива по-гладко звучене. Поздрав!

2009-04-08T09:49:13+03:00

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0