danisab (Ниела Вон)
2 214

20 февр. 2006 г., 18:56

Егоморфоза

Поэзия

749 0 1

Залепнали крилата не буксуват,

а сякаш бавнооборотно

опитвам те да продиктуват

послание- ограбено самотно.

Застинало в паяжината ще доживее

денят, когато нечия ръка

посегне грозотата да отвее,

а ще намери красота.

Ще втренчи поглед изумено,

ще поразсее паметта,

отскоро ли е подплатено

това красиво кътче суета...

Ще се замисли с драматизъм,

но скоро ъгъла е чист.

С малка доза егоизъм

го пиша аз на този лист...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬