Егоморфоза
Залепнали крилата не буксуват,
а сякаш бавнооборотно
опитвам те да продиктуват
послание- ограбено самотно.
Застинало в паяжината ще доживее
денят, когато нечия ръка
посегне грозотата да отвее,
а ще намери красота.
Ще втренчи поглед изумено,
ще поразсее паметта,
отскоро ли е подплатено
това красиво кътче суета...
Ще се замисли с драматизъм,
но скоро ъгъла е чист.
С малка доза егоизъм
го пиша аз на този лист...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ниела Вон Всички права запазени
