Залепнали крилата не буксуват,

а сякаш бавнооборотно

опитвам те да продиктуват

послание- ограбено самотно.

Застинало в паяжината ще доживее

денят, когато нечия ръка

посегне грозотата да отвее,

а ще намери красота.

Ще втренчи поглед изумено,

ще поразсее паметта,

отскоро ли е подплатено

това красиво кътче суета...

Ще се замисли с драматизъм,

но скоро ъгъла е чист.

С малка доза егоизъм

го пиша аз на този лист...