Ех...

12 мар. 2022 г., 12:24

Поэзия » Другая

187 1 2

Ех, дайте ми впряг звездочели коне,
от обич юзди ще съшия.
Та в гривите буйни да вплитам поне,
душата си. В луда кушия.

Ех, само за миг да забравя дори,
по-кратък от лятото синьо,
пожарът що целият свят изгори...
В един миг, а сякаш година.

Ех, само да скрия там чудо добро,
под ланшната шума и въ̀рше...
А после – нишанът, под ляво ребро,
плът мъртва, а дух – непрекършен.