Ех...
Ех, дайте ми впряг звездочели коне,
от обич юзди ще съшия.
Та в гривите буйни да вплитам поне,
душата си. В луда кушия.
Ех, само за миг да забравя дори,
по-кратък от лятото синьо,
пожарът що целият свят изгори...
В един миг, а сякаш година.
Ех, само да скрия там чудо добро,
под ланшната шума и въ̀рше...
А после – нишанът, под ляво ребро,
плът мъртва, а дух – непрекършен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
