Ех, Април
Тази сутрин пак е мрачно
и студено, и вали.
А стъклата цял ден плачат
те със перлени сълзи.
Тъмни облаци покриват
светли сини небеса.
Вятър клоните превива.
Тръпне моята душа.
Цялата Вселена – тъжна,
но ще блесне пролетта!
Ех, април… на мен е нужно
огънче, а не тъга.
Че тъгата ме убива…
Дойде ли не пита тя.
Мъката сълзи излива.
Чакам светла пролетта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ани Иванова Все права защищены
