Ех, Април
Тази сутрин пак е мрачно
и студено, и вали.
А стъклата цял ден плачат
те със перлени сълзи.
Тъмни облаци покриват
светли сини небеса.
Вятър клоните превива.
Тръпне моята душа.
Цялата Вселена – тъжна,
но ще блесне пролетта!
Ех, април… на мен е нужно
огънче, а не тъга.
Че тъгата ме убива…
Дойде ли не пита тя.
Мъката сълзи излива.
Чакам светла пролетта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Иванова Всички права запазени
