Тази сутрин пак е мрачно
и студено, и вали.
А стъклата цял ден плачат
те със перлени сълзи.
Тъмни облаци покриват
светли сини небеса.
Вятър клоните превива.
Тръпне моята душа.
Цялата Вселена – тъжна,
но ще блесне пролетта!
Ех, април… на мен е нужно
огънче, а не тъга.
Че тъгата ме убива…
Дойде ли не пита тя.
Мъката сълзи излива.
Чакам светла пролетта.
© Ани Иванова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
