Ех, есен моя ....

1 окт. 2024 г., 23:38

Поэзия

124 1 2

Ех, есен моя, моя златна есен,

усещам те с душа, сърце и ум.

Понякога – на вятър в дивна песен,

а друг път – на листата в нежен шум.

Жадувам да отпия сочността ти

във струите на сладък гроздов сок.

В ухание на дюли – прелестта ти,

лежерната ти сласт в парченца плод.

Аз искам по нашарени пътеки,

да чувствам тоя полъх, тъй игрив.

Долавям дързост в цветовете меки

и как се вихриш лудо – с устрем див.

Ще легна на тревата, да те чуя,

ти носиш в теб потайност не една.

Понякога си звук от тънка струна,

а друг път – мистериозна тишина.

Ех, есен моя, моя златна есен,

постой … за още миг бъди до мен.

И знай, отидеш ли си, не е лесно,

но всяка нощ ще бъда в твоя плен!

dansyto (Данаил Таков)

2024-10-02T18:12:03+03:00

Така е, Весо. Поздрави!
художника (Веселин Христов)

2024-10-02T10:33:45+03:00

Красиво. Браво Данси! Есента е втората пролет- всяко листо е цвете.