1 oct 2024, 23:38

Ех, есен моя .... 

  Poesía
112 1 2

Ех, есен моя, моя златна есен,

усещам те с душа, сърце и ум.

Понякога  на вятър в дивна песен,

а друг път – на листата в нежен шум.

 

Жадувам да отпия сочността ти

във струите на сладък гроздов сок.

В ухание на дюли – прелестта ти,

лежерната ти сласт в парченца плод.

 

Аз искам по нашарени пътеки,

да чувствам тоя полъх, тъй игрив.

Долавям дързост в цветовете меки

и как се вихриш лудо – с устрем див.

 

Ще легна на тревата, да те чуя,

ти носиш в теб потайност не една.

Понякога си звук от тънка струна,

а друг път – мистериозна тишина.

 

Ех, есен моя, моя златна есен,

постой … за още миг бъди до мен.

И знай, отидеш ли си, не е лесно,

но всяка нощ ще бъда в твоя плен!

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??