dansyto (Данаил Таков)
816 3638
1.10.2024 г., 23:38 ч.

Ех, есен моя .... 

  Поезия
111 1 2

Ех, есен моя, моя златна есен,

усещам те с душа, сърце и ум.

Понякога – на вятър в дивна песен,

а друг път – на листата в нежен шум.

 

Жадувам да отпия сочността ти

във струите на сладък гроздов сок.

В ухание на дюли – прелестта ти,

лежерната ти сласт в парченца плод.

 

Аз искам по нашарени пътеки,

да чувствам тоя полъх, тъй игрив.

Долавям дързост в цветовете меки

и как се вихриш лудо – с устрем див.

 

Ще легна на тревата, да те чуя,

ти носиш в теб потайност не една.

Понякога си звук от тънка струна,

а друг път – мистериозна тишина.

 

Ех, есен моя, моя златна есен,

постой … за още миг бъди до мен.

И знай, отидеш ли си, не е лесно,

но всяка нощ ще бъда в твоя плен!

© Данаил Таков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??