Ех, есен моя ....
Ех, есен моя, моя златна есен,
усещам те с душа, сърце и ум.
Понякога – на вятър в дивна песен,
а друг път – на листата в нежен шум.
Жадувам да отпия сочността ти
във струите на сладък гроздов сок.
В ухание на дюли – прелестта ти,
лежерната ти сласт в парченца плод.
Аз искам по нашарени пътеки,
да чувствам тоя полъх, тъй игрив.
Долавям дързост в цветовете меки
и как се вихриш лудо – с устрем див.
Ще легна на тревата, да те чуя,
ти носиш в теб потайност не една.
Понякога си звук от тънка струна,
а друг път – мистериозна тишина.
Ех, есен моя, моя златна есен,
постой … за още миг бъди до мен.
И знай, отидеш ли си, не е лесно,
но всяка нощ ще бъда в твоя плен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
