Ех, животе, стари друже
Хладни тръпки ме побиват,
а луната – хвърлен зар.
Миза е душата жива.
Комарджия ти си стар,
знаем се от вечност цяла,
мой животе – луд за три.
Все ва банк съм те играла,
чипове в ръкава кри.
Позадряма крупието,
нищо чудно. Днес си тих.
Нямам друго – вземай, ето,
счупено сърце и стих.
Залепи го. Ще ти служи,
вярно, като тъжен пес.
Ех, животе, стари друже,
потът* е за мен нощес...
Чиповете ти ги зная,
лед – градушка, или дим,
всъщност май ми е все тая...
Що си дал ще го делим.
Вън петлите май пропяват,
ставай, ако си готов.
Скрих си слънчице в ръкава,
две-три ноти... И любов...
--------------------------------------------------------------
*Пот – Потът (pot) е наградата, която може да се спечели и която се състои от всички залози в дадена ръка.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
