9 мая 2025 г., 23:05  

Ех, животе, стари друже 

  Поэзия » Философская
172 0 4
Хладни тръпки ме побиват,
а луната – хвърлен зар.
Миза е душата жива.
Комарджия ти си стар,
знаем се от вечност цяла,
мой животе – луд за три.
Все ва банк съм те играла,
чипове в ръкава кри.
Позадряма крупието,
нищо чудно. Днес си тих.
Нямам друго – вземай, ето,
счупено сърце и стих. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Предложения
: ??:??