9.05.2025 г., 23:05  

Ех, животе, стари друже

341 0 4

Хладни тръпки ме побиват,
а луната – хвърлен зар.
Миза е душата жива.
Комарджия ти си стар,

знаем се от вечност цяла,
мой животе – луд за три.  
Все ва банк съм те играла,
чипове в ръкава кри.

Позадряма крупието,
нищо чудно. Днес си тих.
Нямам друго – вземай, ето,
счупено сърце и стих.

Залепи го. Ще ти служи,
вярно, като тъжен пес.
Ех, животе, стари друже,
потът* е за мен нощес...

Чиповете ти ги зная,
лед – градушка, или дим,
всъщност май ми е все тая...
Що си дал ще го делим.

Вън петлите май  пропяват,
ставай, ако си готов.
Скрих си слънчице в ръкава,
две-три ноти... И любов...

--------------------------------------------------------------
*Пот – Потът (pot) е наградата, която може да се спечели и която се състои от всички залози в дадена ръка.

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...