9.05.2025 г., 23:05  

Ех, животе, стари друже

358 0 4

Хладни тръпки ме побиват,
а луната – хвърлен зар.
Миза е душата жива.
Комарджия ти си стар,

знаем се от вечност цяла,
мой животе – луд за три.  
Все ва банк съм те играла,
чипове в ръкава кри.

Позадряма крупието,
нищо чудно. Днес си тих.
Нямам друго – вземай, ето,
счупено сърце и стих.

Залепи го. Ще ти служи,
вярно, като тъжен пес.
Ех, животе, стари друже,
потът* е за мен нощес...

Чиповете ти ги зная,
лед – градушка, или дим,
всъщност май ми е все тая...
Що си дал ще го делим.

Вън петлите май  пропяват,
ставай, ако си готов.
Скрих си слънчице в ръкава,
две-три ноти... И любов...

--------------------------------------------------------------
*Пот – Потът (pot) е наградата, която може да се спечели и която се състои от всички залози в дадена ръка.

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...