9.05.2025 г., 23:05 ч.  

Ех, животе, стари друже 

  Поезия » Философска
174 0 4
Хладни тръпки ме побиват,
а луната – хвърлен зар.
Миза е душата жива.
Комарджия ти си стар,
знаем се от вечност цяла,
мой животе – луд за три.
Все ва банк съм те играла,
чипове в ръкава кри.
Позадряма крупието,
нищо чудно. Днес си тих.
Нямам друго – вземай, ето,
счупено сърце и стих. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Предложения
: ??:??