4 авг. 2006 г., 19:23

Ех, поети...

1.3K 0 17
Ех, поети, поети!
Колко радост, тъга
сте събрали в куплетите...
Колко сълзи в нощта
сте проливали тихо
там над белите листове.
Колко чувства подтискани
наболели неистово
са изплували в стихове
и са раждали истини.
Да обличате в думи
всяко чувство и мисъл,
да ви плюят безумците,
да очернят написаното.
Тъй е някой орисал...
Ала вие, поети,
вий недейте унива,
а творете, творете...
И живейте красиво!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валерия Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...