Aug 4, 2006, 7:23 PM

Ех, поети...

  Poetry
1.3K 0 17
Ех, поети, поети!
Колко радост, тъга
сте събрали в куплетите...
Колко сълзи в нощта
сте проливали тихо
там над белите листове.
Колко чувства подтискани
наболели неистово
са изплували в стихове
и са раждали истини.
Да обличате в думи
всяко чувство и мисъл,
да ви плюят безумците,
да очернят написаното.
Тъй е някой орисал...
Ала вие, поети,
вий недейте унива,
а творете, творете...
И живейте красиво!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валерия Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...