4.08.2006 г., 19:23

Ех, поети...

1.3K 0 17
Ех, поети, поети!
Колко радост, тъга
сте събрали в куплетите...
Колко сълзи в нощта
сте проливали тихо
там над белите листове.
Колко чувства подтискани
наболели неистово
са изплували в стихове
и са раждали истини.
Да обличате в думи
всяко чувство и мисъл,
да ви плюят безумците,
да очернят написаното.
Тъй е някой орисал...
Ала вие, поети,
вий недейте унива,
а творете, творете...
И живейте красиво!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валерия Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...