4.08.2006 г., 19:23

Ех, поети...

1.3K 0 17
Ех, поети, поети!
Колко радост, тъга
сте събрали в куплетите...
Колко сълзи в нощта
сте проливали тихо
там над белите листове.
Колко чувства подтискани
наболели неистово
са изплували в стихове
и са раждали истини.
Да обличате в думи
всяко чувство и мисъл,
да ви плюят безумците,
да очернят написаното.
Тъй е някой орисал...
Ала вие, поети,
вий недейте унива,
а творете, творете...
И живейте красиво!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валерия Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...