Ех, поети...
Колко радост, тъга
сте събрали в куплетите...
Колко сълзи в нощта
сте проливали тихо
там над белите листове.
Колко чувства подтискани
наболели неистово
са изплували в стихове
и са раждали истини.
Да обличате в думи
всяко чувство и мисъл,
да ви плюят безумците,
да очернят написаното.
Тъй е някой орисал...
Ала вие, поети,
вий недейте унива,
а творете, творете...
И живейте красиво!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валерия Иванова Всички права запазени