13 июн. 2021 г., 12:24

Ех, съдба

426 1 0

Казват: "Всеки своя пътека си има."
А дали случайно точно тази за тебе избра.
Огнена, дива,  безумно любима,
чак чудо, че скучната мойта със твойта събра.

 

И как смело и гордо ръката ми хвана,
щом двете пътеки се сляха в една.
Назад не поглеждай, нали сме си двама,
така ще вървиме до края - ръка за ръка.

 

И казват: "Всеки своя пътека си има."
Ето - по мойта без тебе се лутам сама.
Като буря през лято дойде и отмина.
Обичам те! За мен беше чест до теб да вървя...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...