13 июн. 2021 г., 12:24

Ех, съдба

425 1 0

Казват: "Всеки своя пътека си има."
А дали случайно точно тази за тебе избра.
Огнена, дива,  безумно любима,
чак чудо, че скучната мойта със твойта събра.

 

И как смело и гордо ръката ми хвана,
щом двете пътеки се сляха в една.
Назад не поглеждай, нали сме си двама,
така ще вървиме до края - ръка за ръка.

 

И казват: "Всеки своя пътека си има."
Ето - по мойта без тебе се лутам сама.
Като буря през лято дойде и отмина.
Обичам те! За мен беше чест до теб да вървя...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...