13.06.2021 г., 12:24

Ех, съдба

419 1 0

Казват: "Всеки своя пътека си има."
А дали случайно точно тази за тебе избра.
Огнена, дива,  безумно любима,
чак чудо, че скучната мойта със твойта събра.

 

И как смело и гордо ръката ми хвана,
щом двете пътеки се сляха в една.
Назад не поглеждай, нали сме си двама,
така ще вървиме до края - ръка за ръка.

 

И казват: "Всеки своя пътека си има."
Ето - по мойта без тебе се лутам сама.
Като буря през лято дойде и отмина.
Обичам те! За мен беше чест до теб да вървя...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...