15 нояб. 2016 г., 13:07  

Ех време ,време

899 0 0

 

 

                         Ех време, време!

                                    (по "Козият рог")

 

 

                         „Една Мария, а неправди много“,

                         така го каза Хайтов преди време,

                         било е страшно, мъжко и сурово,

                         дали узряхме да го разбереме.

 

                         Дали успяхме този рог да скрием,

                         да го забием смело в наш'то бреме,

                         тъй както правила го е Мария,

                         преди безсмъртието да я вземе.

 

                         И пак чрез него ще разбием,

                         прокобите на „странното“ ни време,

                         сълзите от очите ще  изтрием,

                         ще се изправим, дявол да го вземе.

 

                         Та в този рог се крие наш'та сила,

                         със него станахме народ, не племе,

                         и значи – пак сме победили,

                         и пак е време, пак е наше време!

 

 

                         14.11.2016 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Паничаров Все права защищены

Позволих си да редактирам малко това свое стихотворение и да го пусна отново, защото съм вложил в него прекалено много емоции.

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...