15 нояб. 2016 г., 13:07  

Ех време ,време

901 0 0

 

 

                         Ех време, време!

                                    (по "Козият рог")

 

 

                         „Една Мария, а неправди много“,

                         така го каза Хайтов преди време,

                         било е страшно, мъжко и сурово,

                         дали узряхме да го разбереме.

 

                         Дали успяхме този рог да скрием,

                         да го забием смело в наш'то бреме,

                         тъй както правила го е Мария,

                         преди безсмъртието да я вземе.

 

                         И пак чрез него ще разбием,

                         прокобите на „странното“ ни време,

                         сълзите от очите ще  изтрием,

                         ще се изправим, дявол да го вземе.

 

                         Та в този рог се крие наш'та сила,

                         със него станахме народ, не племе,

                         и значи – пак сме победили,

                         и пак е време, пак е наше време!

 

 

                         14.11.2016 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Паничаров Все права защищены

Позволих си да редактирам малко това свое стихотворение и да го пусна отново, защото съм вложил в него прекалено много емоции.

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....