Nov 15, 2016, 1:07 PM  

Ех време ,време

  Poetry » Civic
898 0 0

 

 

                         Ех време, време!

                                    (по "Козият рог")

 

 

                         „Една Мария, а неправди много“,

                         така го каза Хайтов преди време,

                         било е страшно, мъжко и сурово,

                         дали узряхме да го разбереме.

 

                         Дали успяхме този рог да скрием,

                         да го забием смело в наш'то бреме,

                         тъй както правила го е Мария,

                         преди безсмъртието да я вземе.

 

                         И пак чрез него ще разбием,

                         прокобите на „странното“ ни време,

                         сълзите от очите ще  изтрием,

                         ще се изправим, дявол да го вземе.

 

                         Та в този рог се крие наш'та сила,

                         със него станахме народ, не племе,

                         и значи – пак сме победили,

                         и пак е време, пак е наше време!

 

 

                         14.11.2016 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Паничаров All rights reserved.

Позволих си да редактирам малко това свое стихотворение и да го пусна отново, защото съм вложил в него прекалено много емоции.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...