15.11.2016 г., 13:07  

Ех време ,време

897 0 0

 

 

                         Ех време, време!

                                    (по "Козият рог")

 

 

                         „Една Мария, а неправди много“,

                         така го каза Хайтов преди време,

                         било е страшно, мъжко и сурово,

                         дали узряхме да го разбереме.

 

                         Дали успяхме този рог да скрием,

                         да го забием смело в наш'то бреме,

                         тъй както правила го е Мария,

                         преди безсмъртието да я вземе.

 

                         И пак чрез него ще разбием,

                         прокобите на „странното“ ни време,

                         сълзите от очите ще  изтрием,

                         ще се изправим, дявол да го вземе.

 

                         Та в този рог се крие наш'та сила,

                         със него станахме народ, не племе,

                         и значи – пак сме победили,

                         и пак е време, пак е наше време!

 

 

                         14.11.2016 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Паничаров Всички права запазени

Позволих си да редактирам малко това свое стихотворение и да го пусна отново, защото съм вложил в него прекалено много емоции.

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...