(по "Козият рог")
„Една Мария, а неправди много“,
така го каза Хайтов преди време,
било е страшно, мъжко и сурово,
дали узряхме да го разбереме.
Дали успяхме този рог да скрием,
да го забием смело в наш'то бреме,
тъй както правила го е Мария,
преди безсмъртието да я вземе.
И пак чрез него ще разбием,
прокобите на „странното“ ни време,
сълзите от очите ще изтрием,
ще се изправим, дявол да го вземе.
Та в този рог се крие наш'та сила,
със него станахме народ, не племе,
и значи – пак сме победили,
и пак е време, пак е наше време!
14.11.2016 г.
© Христо Паничаров Всички права запазени