15.11.2016 г., 13:07 ч.  

Ех време ,време 

  Поезия » Гражданска
3.5 (2)
691 0 0
(по "Козият рог")
„Една Мария, а неправди много“,
така го каза Хайтов преди време,
било е страшно, мъжко и сурово,
дали узряхме да го разбереме.
Дали успяхме този рог да скрием,
да го забием смело в наш'то бреме,
тъй както правила го е Мария,
преди безсмъртието да я вземе.
И пак чрез него ще разбием,
прокобите на „странното“ ни време,
сълзите от очите ще изтрием, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Паничаров Всички права запазени

Позволих си да редактирам малко това свое стихотворение и да го пусна отново, защото съм вложил в него прекалено много емоции.

Предложения
  • Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
  • Броднице, в съня ми дето боса скиташ в некосената тревица, искаш ли до гроб да те износя – тежка оби...
  • Дресирах болката и птиците накацаха по остриетата на думите. Моят сън потече в океана на нечии възди...

Още произведения »