19 апр. 2022 г., 12:02

Ехо

759 2 1

Подай ми залък смисъл.

Изяж ми къшея любов.

Изпий ми жадното море.

Извикай в жизнен пристъп!

 

Не спирай само

каквото и да става.

Не понасям

на нищото

пронизващото

„Ехо!“

Ти чуваш ли?

Извика:

„Ехо,

аз винаги слухтя

погасям всеки тон за помощ,

спъвам всяка

плаха танцувална стъпка

към другата страна.

Свалям всеки полет,

давя всяка весела свирня.“

 

Подиграва ми се жлъчно,

дърпа моята коса.

Не я оставяй да ме глътне

на тишината грозната уста

 

Затова 

Изпей ми своя мисъл,

изтанцувай целия живот.

Не пести дъха си,

прелей от своя ритъм.

Припомни ми,

че съм още тука.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© По Йо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....