Градът уморен тази вечер притихва...
Тишина го обгръща, като гъста мъгла...
Мрак го поглъща, самота се усмихва...
Сама си, сама си, сама си, сама...
Вървиш... накъде, ти самата не знаеш...
Пустота, студ и мрак те понасят натам...
Страха, копнежа, болката да опознаеш
и да желаеш пак да се накажеш сам...
Понасяш се в танц и летиш до забрава...
Чуваш себе си някъде в нищото плаче...
Крещиш, ала вече отдавна си няма...
Вървиш все едно, ала някой те влачи... ...