на Ивайло
Отвори се, небе, за душата на малкия,
като цип разпори закривените зъбци.
Тишината е гръм. Тишината в ключалката
ще пререже езика и метала ще скълца.
Отвори се, граби! Има още илюзии,
че зад тежките порти диша скрита трева.
Този дъх на трева беше просто изхлузване
по двукраките релси. Беше ехо назад,
все назад до пожара, дето всичко е пепелно.
Пепелта не гори. Тя е мъртво родена.
И вземи тленността. Нарами я със дрехите. ...