Ехо назад
на Ивайло
Отвори се, небе, за душата на малкия,
като цип разпори закривените зъбци.
Тишината е гръм. Тишината в ключалката
ще пререже езика и метала ще скълца.
Отвори се, граби! Има още илюзии,
че зад тежките порти диша скрита трева.
Този дъх на трева беше просто изхлузване
по двукраките релси. Беше ехо назад,
все назад до пожара, дето всичко е пепелно.
Пепелта не гори. Тя е мъртво родена.
И вземи тленността. Нарами я със дрехите.
Нарами глухотата на безликото време.
Тленността и душата. Отвори вечността си,
със която да помним онзи блясък за дълго.
Претвори се, небе, прероди се в познатото,
за да върнеш дъжда. Онзи блясък да върнеш....
© Ружа Матеева All rights reserved.
