Ехо от летни стъпки
В уличка малка, в стария град,
сгушена в еркерни къщи вековни,
летните стъпки отвеждат ме пак -
на облите камъни ехото спомнили.
Стени и дувари солено ухаят,
бризът заплита лъчи във косите ми,
чайките с крясък по комините кацат,
изпълнен с дъх на закуми е въздухът...
Бързат ми крачките по калдъръма...
Морето ме вика отляво, в завоя -
бучи под скалата... Там съм. Пристъпвам.
Вълни окъпват очите ми с прибоя...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дора Павлова Все права защищены
