В уличка малка, в стария град,
сгушена в еркерни къщи вековни,
летните стъпки отвеждат ме пак -
на облите камъни ехото спомнили.
Стени и дувари солено ухаят,
бризът заплита лъчи във косите ми,
чайките с крясък по комините кацат,
изпълнен с дъх на закуми е въздухът...
Бързат ми крачките по калдъръма...
Морето ме вика отляво, в завоя -
бучи под скалата... Там съм. Пристъпвам.
Вълни окъпват очите ми с прибоя...
© Дора Павлова All rights reserved.