В уличка малка, в стария град,
сгушена в еркерни къщи вековни,
летните стъпки отвеждат ме пак -
на облите камъни ехото спомнили.
Стени и дувари солено ухаят,
бризът заплита лъчи във косите ми,
чайките с крясък по комините кацат,
изпълнен с дъх на закуми е въздухът...
Бързат ми крачките по калдъръма...
Морето ме вика отляво, в завоя -
бучи под скалата... Там съм. Пристъпвам.
Вълни окъпват очите ми с прибоя...
© Дора Павлова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
