9 дек. 2009 г., 12:04

Ехо от младините 

  Поэзия » Любовная
520 0 11

 

 

Сякаш беше случайна и бяла
топлината, събудил у мене...
Всеки край беше станал начало,
но и сън във вълшебният трепет,

````````````````````````````````````

 който днес е крило. И река е,

зрънце болка и няма милувка,
шепа нежност, която мечтае
за несбъдната бегла целувка.

 

Тази обич от мен ще си иде,
чак когато светът се обърне
и дъждът във земята попие,
и обратно нагоре се върне.

 

 

 

 

 

 

© Геновева Христова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??