Dec 9, 2009, 12:04 PM

Ехо от младините 

  Poetry » Love
514 0 11

 

 

Сякаш беше случайна и бяла
топлината, събудил у мене...
Всеки край беше станал начало,
но и сън във вълшебният трепет,

````````````````````````````````````

 който днес е крило. И река е,

зрънце болка и няма милувка,
шепа нежност, която мечтае
за несбъдната бегла целувка.

 

Тази обич от мен ще си иде,
чак когато светът се обърне
и дъждът във земята попие,
и обратно нагоре се върне.

 

 

 

 

 

 

© Геновева Христова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??