9.12.2009 г., 12:04 ч.

Ехо от младините 

  Поезия » Любовна
576 0 11

 

 

Сякаш беше случайна и бяла
топлината, събудил у мене...
Всеки край беше станал начало,
но и сън във вълшебният трепет,

````````````````````````````````````

 който днес е крило. И река е,

зрънце болка и няма милувка,
шепа нежност, която мечтае
за несбъдната бегла целувка.

 

Тази обич от мен ще си иде,
чак когато светът се обърне
и дъждът във земята попие,
и обратно нагоре се върне.

 

 

 

 

 

 

© Геновева Христова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??