Ехо от младините
Сякаш беше случайна и бяла
топлината, събудил у мене...
Всеки край беше станал начало,
но и сън във вълшебният трепет,
````````````````````````````````````
който днес е крило. И река е,
зрънце болка и няма милувка,
шепа нежност, която мечтае
за несбъдната бегла целувка.
Тази обич от мен ще си иде,
чак когато светът се обърне
и дъждът във земята попие,
и обратно нагоре се върне.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Геновева Христова Todos los derechos reservados
