gerrda (Геновева Христова)
408 4496
9 dic 2009, 12:04

Ехо от младините 

  Poesía » De amor
577 0 11

 

 

Сякаш беше случайна и бяла
топлината, събудил у мене...
Всеки край беше станал начало,
но и сън във вълшебният трепет,

````````````````````````````````````

 който днес е крило. И река е,

зрънце болка и няма милувка,
шепа нежност, която мечтае
за несбъдната бегла целувка.

 

Тази обич от мен ще си иде,
чак когато светът се обърне
и дъждът във земята попие,
и обратно нагоре се върне.

 

 

 

 

 

 

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??