28 дек. 2013 г., 21:31 2019-01-03T12:44:13+02:00

Ехо под пръстта

Поэзия » Философская

890 1 10

Как вие вятърът, защото няма думи.
А аз, защото имам,

искам да ме грабне.
За миг да си сменим местата -
дъжд да плисне.
А капките да са очи -

безбройни погледи,
които в миг отправям.
...Потъва ехото в огромните корони.
Под тежки стволове затиснато умира.
Заплетено сред корените голи
с пръст в гърлото
не може да извика...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

limeruna (Йоана)

Колко въздействащо...!

2016-03-12T12:31:58+02:00
vedrina (Марина Стоянова)

Лелеее..., стресна ме...

2016-03-12T11:48:12+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Благодаря ти, Санвали! Ценя много твоето мнение и съм трогнат!
Желая ти много здраве и истинска поетична година 2014г.!
Бъди щастлива и релаксирана!

Твой: Мисана

2014-01-02T02:46:12+02:00
Sanvali (Санвали)

Хубав, образен стих! Поздрав, Мисана!
Година изпълнена с вдъхновение, живот, здраве, любов!

2014-01-01T13:35:17+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Благодаря Красимир! Трогнат съм от добрата дума. Желая Ви нетривиални сбъднатости от облака на Оорт на мечтите и нестихващо вдъхновение през 2014-а!: Мисана

2013-12-29T15:32:33+02:00