28 дек. 2013 г., 21:31  

Ехо под пръстта 

  Поэзия » Философская
669 0 10

Как вие вятърът, защото няма думи.
А аз, защото имам,

искам да ме грабне.
За миг да си сменим местата -
дъжд да плисне.
А капките да са очи -

безбройни погледи,
които в миг отправям.
...Потъва ехото в огромните корони.
Под тежки стволове затиснато умира.
Заплетено сред корените голи
с пръст в гърлото
                                 не може да извика...

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Колко въздействащо...!
  • Лелеее..., стресна ме...
  • Благодаря ти, Санвали! Ценя много твоето мнение и съм трогнат!
    Желая ти много здраве и истинска поетична година 2014г.!
    Бъди щастлива и релаксирана!

    Твой: Мисана
  • Хубав, образен стих! Поздрав, Мисана!
    Година изпълнена с вдъхновение, живот, здраве, любов!
  • Благодаря Красимир! Трогнат съм от добрата дума. Желая Ви нетривиални сбъднатости от облака на Оорт на мечтите и нестихващо вдъхновение през 2014-а!: Мисана
  • Завидно творческо въображение! Поздравления!
  • Благодаря, Никола! Аз също харесвам твоите текстове!
    Един ведър неделен ден и вдъхновености за нови текстове! : Мисана
  • Забравих да ти кажа:Добре дошъл в "Откровения", Месане!
    Както си си уверил, аз ти харесвам поезията и това също!
    Оценявам го с удоволствие!Поздрави от мен и хубав ден!
  • Много мило, Елица! Оказваш логистична подкрепа на събрат по перо. Имаш моето голямо мерси!

    Твой: Мисана
  • Човешките копнежи понякога минават дори отвъд границата на фантазията.
    Интересен стих с много силно иносказателно съдържание. Провокира размисли и насища с емоции...

    Весела предпразнична седмица, Поете!
Предложения
: ??:??