Как вие вятърът, защото няма думи.
А аз, защото имам,
искам да ме грабне.
За миг да си сменим местата -
дъжд да плисне.
А капките да са очи -
безбройни погледи,
които в миг отправям.
...Потъва ехото в огромните корони.
Под тежки стволове затиснато умира.
Заплетено сред корените голи
с пръст в гърлото
не може да извика...
© Младен Мисана All rights reserved.