21 нояб. 2013 г., 18:17

Ей, гарсон налей отрова! 

  Поэзия » Любовная
795 0 6

Ей, гарсон, налей отрова!
Сам съм. Във квартална кръчма
и не ми достига Словото...
Сякаш Края си поръчвам...

Вярвах, каех се и молех,
а животът е игра...
Челен ангел с мене спори
сметката си да платя...

И предателства пресметнах,
и на Чувството палачите,
клетвите, уж все "заветни",
и лъжците, и играчите...

Ритащи, в сокака, просяк...
и слепците... и сакатите...
Неумеещи "да носят"...
и перата на "крилатите"...

Искащи "полезни връзки",
а презиращи Света...
Можещите "мутри" дръзки
са над Хляба и Греха...

Във Душата ми е хладно...
Чашата ми е готова...
Ще я пия много бавно...
Ей, гарсон, налей отрова!

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??