Ей, гарсон налей отрова!
Ей, гарсон, налей отрова!
Сам съм. Във квартална кръчма
и не ми достига Словото...
Сякаш Края си поръчвам...
Вярвах, каех се и молех,
а животът е игра...
Челен ангел с мене спори
сметката си да платя...
И предателства пресметнах,
и на Чувството палачите,
клетвите, уж все "заветни",
и лъжците, и играчите...
Ритащи, в сокака, просяк...
и слепците... и сакатите...
Неумеещи "да носят"...
и перата на "крилатите"...
Искащи "полезни връзки",
а презиращи Света...
Можещите "мутри" дръзки
са над Хляба и Греха...
Във Душата ми е хладно...
Чашата ми е готова...
Ще я пия много бавно...
Ей, гарсон, налей отрова!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимир Дяков Все права защищены
