29 янв. 2008 г., 08:33

Ежедневие

990 0 2
Здравейте, ще публикувам едно мое стихотворение под натиска на смешко.Дано се е получило нещо. Сайтът много ми допадна, следя го от два месеца.Отронвам сълза.
Река.
Животът не върви.
Кърви.  Виждам перспектива.
Не отива.
Ще опитам.
Заплитам.  Нова възможност.
Сложност.
Нови хора.
Умора.   Ще се взевма в ръце.
Сърце.
Виждам светлина.
Борба.   Отронвам сълза.
Очаквам ръка.
Виждам перспектива.
Дано е зряла нива.   Нова възможност.
Бодрост.
Ще се взема в ръце.
Виждам лице.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тихомир Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....